Карнобат, Информация за Карнобат
Карнобат е град в Югоизточна България, като е третият по големина след Бургас и Айтос в Бургаска област. Това прочуто с винопроизводството си градче се намира на 50 км от Бургас, а също толкова го делят и от Сливен и Ямбол. Стратегическото положение на Карнобат му определя ролята на важен транспортен възел между Северна и Южна България чрез Ришкият проход, като тук е една от най-големите железопътни гари в страната ни.От най-дълбока древност земите около днешен Карнобат са били заселени . За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през 8 в. кан Кардам триумфално побеждава византийците. Оттогава селището е българско. Днес средновековната крепост Маркели се намира на 7, 5 км западно от Карнобат. В онези векове тя е била един от центровете на християнизацията на Североизточна Тракия. В нея може да видите многопластов култов комплекс и най-вече с уникален раннохристиянски мартириум от 4 в. През 9 в. тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров. Oт 1986 г. край крепостта в Карнобат се провеждат системни археологически проучвания, продължаващи и днес.
Църквата “Св. Йоан Богослов” е основната религиозна забележителност в Карнобат. Строена след 1878 г. тя е разположена върху мястото на изгорен от турците предходен храм – паметник на Възраждането в България. Иконостасът в църквата шедьовър на майсторите от Дебърската школа.
В старата част на Карнобат може да видите часовниковата кула, която е символ на икономическия просперитет на Карнобат през епохата на Възраждането. В стария Карнобат се намира и турската баня Синанбейов хамам, която е една от цялостно запазените сгради от Южна България, датираща от края на 15 в. Тук също така е разположена и т.нар. „Черна джамия”, издигната през 1821 г. на мястото на по-ранна.
На 1 км южно от града може да видите интересна историческа забележителност в лицето на еврейският некропол, който е свидетелство за централното място на Карнобат във възрожденския период като център на еврейската колония в Югоизточна България. Важна информация за това микрообщество дават каменната пластика и епиграфските надписи по надгробните плочи.
Историческият музей в Карнобат съществува официално от 1954 г. Днес в него могат да се видят общо пет експозиции на тема археология, етнография, Художествена изложба, природа и история. Археологическата експозиция предлага паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха, някои от които уникати. Всички те свидетелстват за живота, бита и културата на Карнобатския край през праисторическата епоха, бронзовата, гръцката, римската и т.н. епохи.
Художествената експозиция представя живопис и графика на Карнобатски творци, както и на художници, пребивавали или работили в различно време в града. В отдел „Етнография” към историческия музей може да разгледате традиционни празнични и ежедневни костюми, елементи от облеклото, накити, тъкани, занаятчийски инструментариум и занаятчийски произведения, вещи от бита, обреден реквизит, илюстриращи разнообразието на етнокултурното наследство на региона.
Експонатите на отдел “Природа” може да разгледате в четири зали, представящи образци на живата и неживата природа и голяма част от най-характерните за Горнотракийския зоогеографски район животни и застрашени видове. Историческият сектор към музея предлага интересни и ценни, рядко съхранени образци от оръжието, снимки и документи. Доста атрактивен е и местният препис на житието на Софроний Врачански, както и уникалната Кондика от 1838 г., която е най-достоверният местен паметник, отразяващ възрожденските процеси в Карнобат.
Родната къща на писателя Димитър Полянов е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на 19 в. Открита е за посещения на 23 ноември 1973 г и днес в нея може да се видят множество ръкописи, рисунки, документи, снимки, книги, списания, вестници, вещи на писателя. Друга къша-музей в Карнобат е родният дом на писателя Минко Неволин, която е изцяло реставрирана възрожденска постройка от 60-те години на 19 в.