Царево

Царево е сред най-посещаваните курортни градчета, разположени в Югоизточната част на черноморското ни крайбрежие. Самият град Царево се намира съвсем на юг, доста близо до Ахтопол, който е последното селище преди границата с Турция в тази част на България. Царево се намира на 70 км южно от Бургас. Множеството предпоставки – природни, климатични, стратегически оформят градчето като едно от най-предпочитаните места за почивка и отдих на българското крайбрежие.

Природо-географското разположениена Царево го включва в българската част на Приморска Странджа – една добре обособена в морфологично отношение планина, днес изкуствено разделена по долината на река Резовска от държавната граница между България и Турция. Ниските и полегати хълмове на Странджа планина, обрасли с вековни дъбови гори, плавно се спускат към морето, нарязало брега на десетки малки заливи и полуострови. В бизост до курорта се извисява връх Папия - най–високият в Странджа (502 м).

Царево е красиво разположен на 3 залива. Уникалното съчетание на море, планина и реки с екзотична растителност предоставят разнообразни възможности за развитие на туризъм –еко, яхт туризъм, фото и хоби туризъм, ловен туризъм и други. На брега на Царево е разположено и най-голямото пристанище в района, което е и първото пристанище от към южната граница на България. Най-голямото предимство е неговата близост до изхода на Босфора, а водата в акваторията е най-чиста по цялото крайбрежие. От 1995г. пристанището е обявено за международно. Зимите тук са меки и е възоможно целогодишния престой на плавателни съдове. Това са фактори, които правят пристанището на Царево особено предпочитано от родни и чуждестранни любители на яхтите.

В миналото Царево е било известно като Василикои Мичурин. С името Василико градът се споменава още през 12 в от арабския географ Идриси. За основаването на селището Василико се разказват интересни легенди. Според нея първите заселници идват от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина.

Част от жителите му, които се спасяват от унищожение или потурчавне, се преселват на черноморския бряг, където основават ново селище. Впоследствие те се погърчват.

През 15-16 в. османски документи свидетелстват за важния статут на пристанището на слеището. В средата на 19 в. тук се открива гръцко училище. Към 1903 г. в Ново Василико има построени вече 150 къщи и започва да се оформя като административен център. Тук се установяват и представителите на турската администрация.

Първото българско училище във Василико се открива през 1912 г. През 1913 г. се създава държавно горско стопанство, а през 1914г. – читалище “Георги Кондолов”. Построяването на новото пристанище се отразява благоприятно върху стопанското развитие на целия Странджански край и превръща постепенно градеца в негов търговски и транспортен център .

През 1967г. е обявен за климатичен морски курорт с национално значение. Царево разполага с три плажа и с два екзотични къмпинга: “Българка” и “Нестинарка”.

На територията на община Царево се намира една от седемте влажни зони в страната, която е с континентално значение – комплекса “Ропотамо – Велека”. Тук е и най- стария природен резерват в нашата страна – “Силкосия”. Той е обявен за такъв още през 1933г. През странджанското крайбрежие и Странджа преминава и “Via Pontica” - прелетния път на птиците от Северна Европа на юг.

Уникалната странджанска природа се опазва чрез мрежа от защитени територии, в т.ч. най-големия природен парк в страната ни – “Странджа”, осем резервата и редица природни забележителности. През територията на община Царево преминава и най-голямата странджанска река – Велека, с дължина 147 км. Тя е плавателна в последните си 10 км., а долината в долното течение на реката е заета от лонгозни гори.

Община Царево е богата на паметници на културата, някои от които са с регионално и национално значение – античните “Ахтополска стена” и Гръцкото училище в гр. Ахтопол, църквите “Св. Успение Богородично” – гр. Царево, “Св.Св. Кирил и Методий” в с. Кости, “Св. Пантелеймон” в с. Бродилово, останки от мегалитната култура на траките и др. Интересен е факта, че единствено в полите на Странджа, в с. Българи, са запазени корените на уникални езически обичаи, слели се във времето с православните традиции – Нестинарските игри върху огън в чест на Св.Св. Константин и Елена.